Психодрама е метод за работа предимно в групи. Основава се на предположението, че изследването на чувствата, формирането на нови отношения и модели на поведение е по- ефективно, чрез използване на действието, което е по-близко до жизнената реалност, отколкото чрез използването на вербализацията като метод.
Психодрамата чрез своите терапевтични техники, изнася конфликта в настоящето, където на сцената могат да се преживеят решенията на значими външни и вътрешни конфликти. Тя по същество се явява такъв вид драматично изкуство, което отразява актуалните проблеми на клиента, като създава съответстващи на вътрепсихичната реалност на протагониста образи. В нея изкуствения характер на театъра е заменен от спонтанността на участниците. И тъй като човешкото същество е комплексно и повечето от нас мислят, чувстват и действат едновременно, то докосването до човека, да общуваш с него или да го учиш е най-ефективно, когато „бъде третиран като целокупност: мислеща, чувстваща, действаща личност. Точно това се постига чрез ролевата игра“.
Методът на действието се използва, за да се актуализира миналото, настоящето и бъдещето, което клиентът иска да види на сцена. „Главната терапевтична цел на психодрамата е: отслабване на симптомите, кризисна интервенция, разрешаване на конфликт, личностна промяна. Главните терапевтични фактори са освобождаване на емоциите, когнитивен инсайт, междуличностна обратна връзка, поведенческо научаване.”